Чувство безтегловно, без аналог, без именен и тих ...
стоиш и после ..., после отново идваш
дори не помня как си тръгваш, помня само когато идваш

Не мога да зася,
някак мислите са ми ръбати
убиват ме, въртя се ....

искам да разкъсам оковите на суетата,

и търсейки свободата изгубвам смисъла за мен,
и макар и странно, по-лесно е да даваш, отколкото да я приемеш...

Истории всякакви, съдби човешки - всички някак си познати...съдник или съден в роли ти не се обличай. Ролята ти е - човек.

Отваряш врата след врата, някои тежко затварят се след теб, други в душата ти остават да надничат. Минаваш от стая в стая, и някак неусетно завърташ се в кръг дори в нова стая.

Да запаля ли или в тишината да остана?! Не ми е нужна светлина за да разпозная твоето лице.

Безименен, безплътен ще те нарисувам в съня си. От пясък ще сътворя очите ти, и ти ще ме познаеш в мига преди вълната отново да изтрие всичките черти.

Опъваш струните до край, изтръгваш звука направо от сърцето и никога не ще спреш породеното трептене, сякаш в безкрайна агония - насладата превръща се в болка, болката опиянява и неусетно зависим ставаш търсейки в нея отново сладостта.

Поискай ме, за да те повикам.

Огледало

ще загася всички лампи,
завесите плътно ще спусна
свещта ще угася, за да остана само с теб.

кротко седя пред теб, огледало
и разглеждам внимателно образа блед
сияние мъничко в теб се поражда
и виждам всички татуирани мечти.

събличам се бавно, без свян
а ти засияваш с блян.
седя и се взирам,вратата съзирам
залез и изгрев пресичат се в мен...

седя и се взирам ...
зад мене оставаш, пред мене стоиш,
нейде започваш, някъде свършвам

спирала в спирала,
танц неуловим
душата ми прониква отново в мен
аз ли да я водя или полета и да последвам

Търся истина ...
огледалото, в тъмната стая
не лъже, няма какво да отрази ...

Питаш ли ме?
Недей!
Уморих се..., а причина няма.
Въпроси и отговори – безброй.
“Въпрос на гледна точка” :)

Искам да съм!
Простичко – да бъда!!!
Смятам, че никога не съм го правила за сметка на друг, друг да спра - да бъде.
Пак ли звуча объркващо?

Щастлива съм!
От всичко, което ме е докоснало: от плача, от скръбта, от болката, от лъжата, от вярата, от тишината, от буриите, от съдбата, от крилет макар и насън, от празното легло, от любовта, от пътя...

Не вземам багаж, всичко имам!
Искам само да взема и теб* – да покажа светлината, когато потънеш в мрака. Дори посоката ни да не е една.
И тук се сещам за теб* – БЛАГОДАРЯ ТИ - благодаря ти, че спря за миг на моя път, инак нямаше да имам нищо, благодаря ти, че си тръгна, за да те срещна пак, или другиго, пак на пътя...

Значението, смисъла, измерението – въпрос на теб! На сетивата, на волята, на стремежа, на избора – отговора е прост! Колкото смисъл му дадеш, толкова смисъл ще получиш. ...

=========
*теб, тази единица не може да бъде константа, това е променлива, понякога на пътя срещаш едновременно няколко души (не хора, а душите им), който те вълнуват, няколко минали живота, друг път си повече сам, но стремежа остава ....



Into the distance, a ribbon of black
Stretched to the point of no turning back
A flight of fancy on a windswept field
Standing alone my senses reeled
A fatal attraction holding me fast, how
Can I escape this irresistible grasp?

Can't keep my eyes from the circling skies
Tongue-tied and twisted Just an earth-bound misfit, I

Ice is forming on the tips of my wings
Unheeded warnings, I thought I thought of everything
No navigator to guide my way home
Unladened, empty and turned to stone

A soul in tension that's learning to fly
Condition grounded but determined to try
Can't keep my eyes from the circling skies
Tongue-tied and twisted just an earth-bound misfit, I

усещане

нарисувана, тиха вечер
без мисли, без полъх.

няма свян, разгърдена
тя е тук и няма нищо друго

красотата и е в простотата
влизаш.

можеш само да гледаш
и нищо да не вземеш

излизаш, очи отваряш
и забравяш.

Искрица за живот

мъглявини

тъмна луна
светлината и проблясва,
между нея и деня душата вечно броди.

ще спиш или ще сънуваш -
тя до теб ще бди
тъмна луна - родила светлината

от теб родена, от тебе запленена.

Повече

По-силно

По-ясно

По-истинско

Повече аз

Повече ти

Времето-ние

Аз и ти

Двама със света

Двама – само аз и ти

В мига, във времето, в ума

Истински!

*** * ** *** *

Където и да вървя, с моята крачка си и ти!

Дъха ми среща твоя

Небето е в длан побрано

Сърцето свети.

Истински си ти

Истинска съм аз

Защото желание няма

Нашата среща е в безкрая.

Поглъщаш ме ТИ, изпълвам те АЗ

Дойде

И ето - ти дойде!
Ти – тишината и покоя.
Ти – вярата, живота, любовта
Обгърна нежно моята душа.

Опустоши ме, а после ме понесе
из пътища отдавана запрашени.
из паяжините ме преведе.
Надълбоко в мрака на мен самата.

Но стигнах аз до края.
До потока - докоснах рая.

8 години без теб

8, казват е числото на безкрая.
8, безкрайни години от както те няма.

Къде си ти?
Защо те няма?

Ти, който ме научи да живея!
Който вдъхваше душа, на всяка дума.
С който картонените кули от мечти, се превръщаха в реален дом.
Остави ме в парещи отломки.

Защо те няма?
Къде си ти?

Ти, който ме научи да летя!
И посочи вратата към безкрая.
Защо премина ти без мен?

Къде си ти?
Защо те няма?

Ти, който, откри звука.
Цветовете, диханието и аромата.
ТИ!

Вървяхме заедно.

Още чувам звънна на камъчетата по прозореца,
Щом на вън вали :)

Ти стигна пръв до края. Надбягаме в последния завой
Изплува от утробата на своето тяло тленно.
Превърна се в самото време - болезнено бавно, неусетно прелиташ.

Остави светлина, нищо не взе.
Светлината ще запазя докато намеря на кого да я предам.

Мой си :))

Танц

Усмихваш се, танцуваш и хората с мечти даряваш.

Сълзите - със смях ги украсяваш,

крачиш смело, бодро, за да не те боли.

Потъваш сам, в прегръдките меки на здрача.

Утрото чакаш, подир това нощта,

и дебнеш радостта в най-малките неща.

Гълъба отново за теб е свободата,

лястовица бяла в съня ти те чака.

И пак се завърташ, в небето изпръскано с кръв.

Имаш сили – за какво?

Защо е срамно да си слаб?

Как да прогоня зловещия гост?

Устни горещи в душата ми впива, мрака безимен.

Пиша, за да дишам - ума ми бистър да стои,

Инак потъвам в мечти,

А искам да съм тук, да не бягам

Всичко истинско да притежавам.

Ведро, бодро, всичко е игра, игра прекрасна е нашия живот!

Трепети

Дали ще дойдеш днес, а аз?

Срещали сме се безброй пъти, разминавали сме се милион.
Къде си ти? В душата (ми ли), или в ума?
Чудя се къде ли да те скрия? А, аз съм скрита в теб.

Ако спра да търся, дали ще ме намериш?
или в спомен блед ще се превърна?
Ако вземеш моята ръка, дали ще полетим в ноща?

И тъй в трепети горя. Цял живот се питам, а за теб съм само миг.

Без силна.

За какво са думите, щом засядат,
За какво са милувките, щом пред стена стоят,
За какво са картините, щом са в рамка запрашена,
За какво е музиката, щом шум в ушите бучи.

За това е любовта!
И без вопот тя ще стигне до теб
Като топъл вятър ще те поеме,
Като силна вълна ще те разбие
Ще се събереш отново в свят необясним,
С милион слънца, безброй мечти.

Затова срещу съдбата няма да стоя.
Ако и ти любов носиш ще се слеем в едно.
В едно със света изпълнен с любов.
А дали дъха ти ще усещам, ще е без значение,
Щом нося и твоето сърце.

...

:D
Колко хубав коментар!
само, това "уви", защо?!

ЗНАЧЕНИЕ
Тук има ценностна система - обществена антена.
Но случва се, нали ...в ефира да няма признак на сигнал дори.
Нима това е доброто поведение?
Да си седим в пълно неведение.
Не допускам отчаяние.
Постигам пълно покаяние.
Животът тръгва - пак върви,
а времето - лети, лети.
Така е писано, така ще стане.
Но вярвам със сигурност, уви!
Че най-доброто, предстой!

Павел Дачев

Тик-так, тик-тук, тик-там

Тик-так, тик-так, неуморно часовника върви
Тик-так, тик-так, сякаш пистолета е опрян в челото
И за миг изгубваш смисъл, за миг разбираш всичко,
Само миг!
Тик-тук, тик-там! Времето назад върви
Разбираш, а след това забравяш
Имаш, след което губиш,

Тик-тук, тик-там, напред-назад
Тичаш, а пълзиш
Крещиш безмълвно
Кървиш

Тик-там, тик-тук
Озърташ се, застанал пред собственото си огледало
Себе си ли търсиш, или друг?!

Създаваш и рушиш, тик-так, тик-так
Сърцето бие, сърцето спира ...