ще загася всички лампи,
завесите плътно ще спусна
свещта ще угася, за да остана само с теб.
кротко седя пред теб, огледало
и разглеждам внимателно образа блед
сияние мъничко в теб се поражда
и виждам всички татуирани мечти.
събличам се бавно, без свян
а ти засияваш с блян.
седя и се взирам,вратата съзирам
залез и изгрев пресичат се в мен...
седя и се взирам ...
зад мене оставаш, пред мене стоиш,
нейде започваш, някъде свършвам
спирала в спирала,
танц неуловим
душата ми прониква отново в мен
аз ли да я водя или полета и да последвам
Търся истина ...
огледалото, в тъмната стая
не лъже, няма какво да отрази ...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар