Без силна.

За какво са думите, щом засядат,
За какво са милувките, щом пред стена стоят,
За какво са картините, щом са в рамка запрашена,
За какво е музиката, щом шум в ушите бучи.

За това е любовта!
И без вопот тя ще стигне до теб
Като топъл вятър ще те поеме,
Като силна вълна ще те разбие
Ще се събереш отново в свят необясним,
С милион слънца, безброй мечти.

Затова срещу съдбата няма да стоя.
Ако и ти любов носиш ще се слеем в едно.
В едно със света изпълнен с любов.
А дали дъха ти ще усещам, ще е без значение,
Щом нося и твоето сърце.