8 години без теб

8, казват е числото на безкрая.
8, безкрайни години от както те няма.

Къде си ти?
Защо те няма?

Ти, който ме научи да живея!
Който вдъхваше душа, на всяка дума.
С който картонените кули от мечти, се превръщаха в реален дом.
Остави ме в парещи отломки.

Защо те няма?
Къде си ти?

Ти, който ме научи да летя!
И посочи вратата към безкрая.
Защо премина ти без мен?

Къде си ти?
Защо те няма?

Ти, който, откри звука.
Цветовете, диханието и аромата.
ТИ!

Вървяхме заедно.

Още чувам звънна на камъчетата по прозореца,
Щом на вън вали :)

Ти стигна пръв до края. Надбягаме в последния завой
Изплува от утробата на своето тяло тленно.
Превърна се в самото време - болезнено бавно, неусетно прелиташ.

Остави светлина, нищо не взе.
Светлината ще запазя докато намеря на кого да я предам.

Мой си :))