Мисля бързо и хаотично. Обичам да ходя, дори да пълзя, но в града мразя да се влача. Вятъра ме изпепелява, а водата пленява.
Морето или планината?! Няма значение, само да не е Шумен - равен без полъх.
Не свиря, не пея, и по-добре!
Очите са ми кафяви, но вече ги обичам, всъщност вече се обичам, което е различно от това да се харесвам - твърде самонадеяно е.
Искам котка. Не - искам да съм котка, но да ловувам, без да убивам.
Обичам червеното, черното, тъмно лилавото, зеленото, бялото, но нося кафяво, синьото не ми отива.
Всичко за мен?! Не - всичко от мен ...
Приятелите - най-хубавото нещо.
Любовта - имам я, но няма да я разбера.
Смъртта - вече не ме е страх.
Деня, когато целуне нощта, и нощта, когато пусне денят са най-тежките ми мигове.
Щастлива съм!
Няма коментари:
Публикуване на коментар