Танц

Усмихваш се, танцуваш и хората с мечти даряваш.

Сълзите - със смях ги украсяваш,

крачиш смело, бодро, за да не те боли.

Потъваш сам, в прегръдките меки на здрача.

Утрото чакаш, подир това нощта,

и дебнеш радостта в най-малките неща.

Гълъба отново за теб е свободата,

лястовица бяла в съня ти те чака.

И пак се завърташ, в небето изпръскано с кръв.

Имаш сили – за какво?

Защо е срамно да си слаб?

Как да прогоня зловещия гост?

Устни горещи в душата ми впива, мрака безимен.

Пиша, за да дишам - ума ми бистър да стои,

Инак потъвам в мечти,

А искам да съм тук, да не бягам

Всичко истинско да притежавам.

Ведро, бодро, всичко е игра, игра прекрасна е нашия живот!