И ето - ти дойде!
Ти – тишината и покоя.
Ти – вярата, живота, любовта
Обгърна нежно моята душа.
Опустоши ме, а после ме понесе
из пътища отдавана запрашени.
из паяжините ме преведе.
Надълбоко в мрака на мен самата.
Но стигнах аз до края.
До потока - докоснах рая.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар