Танц

Усмихваш се, танцуваш и хората с мечти даряваш.

Сълзите - със смях ги украсяваш,

крачиш смело, бодро, за да не те боли.

Потъваш сам, в прегръдките меки на здрача.

Утрото чакаш, подир това нощта,

и дебнеш радостта в най-малките неща.

Гълъба отново за теб е свободата,

лястовица бяла в съня ти те чака.

И пак се завърташ, в небето изпръскано с кръв.

Имаш сили – за какво?

Защо е срамно да си слаб?

Как да прогоня зловещия гост?

Устни горещи в душата ми впива, мрака безимен.

Пиша, за да дишам - ума ми бистър да стои,

Инак потъвам в мечти,

А искам да съм тук, да не бягам

Всичко истинско да притежавам.

Ведро, бодро, всичко е игра, игра прекрасна е нашия живот!

Трепети

Дали ще дойдеш днес, а аз?

Срещали сме се безброй пъти, разминавали сме се милион.
Къде си ти? В душата (ми ли), или в ума?
Чудя се къде ли да те скрия? А, аз съм скрита в теб.

Ако спра да търся, дали ще ме намериш?
или в спомен блед ще се превърна?
Ако вземеш моята ръка, дали ще полетим в ноща?

И тъй в трепети горя. Цял живот се питам, а за теб съм само миг.

Без силна.

За какво са думите, щом засядат,
За какво са милувките, щом пред стена стоят,
За какво са картините, щом са в рамка запрашена,
За какво е музиката, щом шум в ушите бучи.

За това е любовта!
И без вопот тя ще стигне до теб
Като топъл вятър ще те поеме,
Като силна вълна ще те разбие
Ще се събереш отново в свят необясним,
С милион слънца, безброй мечти.

Затова срещу съдбата няма да стоя.
Ако и ти любов носиш ще се слеем в едно.
В едно със света изпълнен с любов.
А дали дъха ти ще усещам, ще е без значение,
Щом нося и твоето сърце.

...

:D
Колко хубав коментар!
само, това "уви", защо?!

ЗНАЧЕНИЕ
Тук има ценностна система - обществена антена.
Но случва се, нали ...в ефира да няма признак на сигнал дори.
Нима това е доброто поведение?
Да си седим в пълно неведение.
Не допускам отчаяние.
Постигам пълно покаяние.
Животът тръгва - пак върви,
а времето - лети, лети.
Така е писано, така ще стане.
Но вярвам със сигурност, уви!
Че най-доброто, предстой!

Павел Дачев

Тик-так, тик-тук, тик-там

Тик-так, тик-так, неуморно часовника върви
Тик-так, тик-так, сякаш пистолета е опрян в челото
И за миг изгубваш смисъл, за миг разбираш всичко,
Само миг!
Тик-тук, тик-там! Времето назад върви
Разбираш, а след това забравяш
Имаш, след което губиш,

Тик-тук, тик-там, напред-назад
Тичаш, а пълзиш
Крещиш безмълвно
Кървиш

Тик-там, тик-тук
Озърташ се, застанал пред собственото си огледало
Себе си ли търсиш, или друг?!

Създаваш и рушиш, тик-так, тик-так
Сърцето бие, сърцето спира ...