петък, 5 март 2010 г.

Мир

Когато лава надигне се в теб
и всичко закипи,
тогава притихни и сгрей се на огъня в теб.

Когато ветрове ураганни надигнат се в гръдта ти
и раздират плътта ти млада,
тогава притихни и полети на техните криле.

Когато си безпомощно ранен, обезверен
и сякаш си изгубил смисъл,
тогава притихни и си спомни за свойта мощ.

Когато в теб се бият и дявола и бога
Притихни…..

понеделник, 22 февруари 2010 г.

без бог

тежка вечер.
никотинова душа.

тежка вечер.
гъст дим, обвил е твоето лице.
дали знам или искам???

Тежка вечер.
броя безпаметните нощи.
не помниш или не искаш???

Тъмна нощ
Знам, не знам - искаш или не?

понеделник, 1 февруари 2010 г.

реално и вълшебно :))

Мъничко човече в мен тайничко наднича ...
Смее се на глас в мене спотаен...
Приятел е готов да бъде твой...
очаква само да му смигаш :))

сряда, 27 януари 2010 г.

временнен полъх

Носталгично ми е някак на душата...
Без образ.
Без спомен.
Без звук.
Няма следа от мен, но набраздена дълбоко съм аз.

понеделник, 9 ноември 2009 г.

Чувство безтегловно, без аналог, без именен и тих ...
стоиш и после ..., после отново идваш
дори не помня как си тръгваш, помня само когато идваш

вторник, 15 септември 2009 г.

Не мога да зася,
някак мислите са ми ръбати
убиват ме, въртя се ....

искам да разкъсам оковите на суетата,

и търсейки свободата изгубвам смисъла за мен,
и макар и странно, по-лесно е да даваш, отколкото да я приемеш...

сряда, 2 септември 2009 г.

Истории всякакви, съдби човешки - всички някак си познати...съдник или съден в роли ти не се обличай. Ролята ти е - човек.

Отваряш врата след врата, някои тежко затварят се след теб, други в душата ти остават да надничат. Минаваш от стая в стая, и някак неусетно завърташ се в кръг дори в нова стая.

Да запаля ли или в тишината да остана?! Не ми е нужна светлина за да разпозная твоето лице.

Безименен, безплътен ще те нарисувам в съня си. От пясък ще сътворя очите ти, и ти ще ме познаеш в мига преди вълната отново да изтрие всичките черти.

Опъваш струните до край, изтръгваш звука направо от сърцето и никога не ще спреш породеното трептене, сякаш в безкрайна агония - насладата превръща се в болка, болката опиянява и неусетно зависим ставаш търсейки в нея отново сладостта.

Поискай ме, за да те повикам.