Носталгично ми е някак на душата...
Без образ.
Без спомен.
Без звук.
Няма следа от мен, но набраздена дълбоко съм аз.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Всичко за мен
- sis
- Мисля бързо и хаотично. Обичам да ходя, дори да пълзя, но в града мразя да се влача. Вятъра ме изпепелява, а водата пленява. Морето или планината?! Няма значение, само да не е Шумен - равен без полъх. Не свиря, не пея, и по-добре! Очите са ми кафяви, но вече ги обичам, всъщност вече се обичам, което е различно от това да се харесвам - твърде самонадеяно е. Искам котка. Не - искам да съм котка, но да ловувам, без да убивам. Обичам червеното, черното, тъмно лилавото, зеленото, бялото, но нося кафяво, синьото не ми отива. Всичко за мен?! Не - всичко от мен ... Приятелите - най-хубавото нещо. Любовта - имам я, но няма да я разбера. Смъртта - вече не ме е страх. Деня, когато целуне нощта, и нощта, когато пусне денят са най-тежките ми мигове. Щастлива съм!
Няма коментари:
Публикуване на коментар