Не мога да зася,
някак мислите са ми ръбати
убиват ме, въртя се ....

искам да разкъсам оковите на суетата,

и търсейки свободата изгубвам смисъла за мен,
и макар и странно, по-лесно е да даваш, отколкото да я приемеш...

Истории всякакви, съдби човешки - всички някак си познати...съдник или съден в роли ти не се обличай. Ролята ти е - човек.

Отваряш врата след врата, някои тежко затварят се след теб, други в душата ти остават да надничат. Минаваш от стая в стая, и някак неусетно завърташ се в кръг дори в нова стая.

Да запаля ли или в тишината да остана?! Не ми е нужна светлина за да разпозная твоето лице.

Безименен, безплътен ще те нарисувам в съня си. От пясък ще сътворя очите ти, и ти ще ме познаеш в мига преди вълната отново да изтрие всичките черти.

Опъваш струните до край, изтръгваш звука направо от сърцето и никога не ще спреш породеното трептене, сякаш в безкрайна агония - насладата превръща се в болка, болката опиянява и неусетно зависим ставаш търсейки в нея отново сладостта.

Поискай ме, за да те повикам.